В района на стара планина е разположено едно от популярните села в ловешка област, което носи името Терзийско. То принадлежи административно към община Троян, като този край е прочут с производството на сливова ракия. От Троян в посока запад селото се намира само на дванадесет километра, докато до Ловеч дистанцията е 40 км в южна посока. Интересно е географското му положение от гледна точка на това, че единственото намиращо се село по възвишенията на билата, които го заобикалят. Другите села са ситуирани в долините, а благодарение на височинното си място за любителите на природата се откриват красиви гледки към най-високите точки на Стара планина. Природата се допълва от заобикалящата я зеленина, в която е потънал и целият предбалкански участък. На три километра над населеното място е крайната точка на асфалтовия път, който води към него. То определено е крайно, но въпреки това има добри условия за живот.
Преди близо 15 години Терзийско успява да се прочуе в световен мащаб благодарение на двата отворени в него цеха, които се занимават с производството на съдове от керамика. Към днешна дата продукцията е намаляла значително и само отделни грънчари все още се занимават с това в малките си частни работилници или в домовете си. Но преди години голяма част от продуктите се изнася на два от най-големите пазари – американския и канадския. Единствено чистият въздух и красивата природа могат да допринесат евентуално в близко бъдеще в селото да заживеят повече хора. И сега се наблюдава засилен туристически интерес в почивните дни от седмицата, но броят на местното население се е стопил на половина само за последните 20 години. Това е едно от местата, където проблемът с демографския срив се усеща значително. Почивните вили имат спретнат и поддържан вид и са дело именно на хора, които харесват природата и искат да имат място за престой, където да прекарват почивките си. Селото се състои от много на брой махали, някои от които носят имената Дулевска, Саизка, Рупска. В религиозно отношение жителите изповядват християнската религия, като православният храм Свети Николай е основан през 1952-ра и още действа.
Още няколко обществени институции работят на територията на Терзийско, в това число кметството и читалище Зора. То отваря вратите си за пръв път през далечната 1922-ра. По отношение на редовно провежданите събития, за местните хора определено най-голям интерес представлява така нареченият Ден на грънчаря. Този празник е посветен на вече споменатите майстори, които изработват керамични съдове. Цачковата дупка е една от най-красивите забележителности в селото, която едновременно има природен и културен характер. Представлява пещерно образувание, дълго петдесет метра и имащо вертикална структура. Сред по-известните личности, родени тук и познати предимно на местна почва, изпъкват имената на Дочко Вачков и Спас Дочев. Вторият работи в сферата на склупторите, докато първият се подвизава на сцената като актьор. Петко и Гечо Дочеви през 1980-та издават труд, посветен на селото, като днес това си остава един от основните източници за описание на мястото. Още един мъж е роден тук – Минчо Герджиков. Той е бивш заместник кмет на столицата.
